Хайде, любими, да си ходим у дома

Хайде, любими, да си ходим у дома...

Там, сред звездите и сияйната луна,

където сърцата в нежност се обгръщат

и сънищата в реалност се превръщат.

Хайде, любими, ти и аз хванати за ръка

да се слеем един в друг, както тихата река

и морето преплитат се ведно на брега

и доброволно изгубват се във вечността.

Хайде, любими, да се гмурнем в онази дълбина,

която мнозина отбягват, а малцина имат смелостта

да свалят копия, щитове и лицемерни маски

и да се отдадем на до болка откровени ласки.

Хайде, любими, да полетим в сините небеса...

Над планини, реки и над лавандуловите поля,

с птиците да разперим храбро нашите крила

и да вкусим от непознатата за други свобода.

Хайде, любими, да си ходим у дома...

Да се любим под звуците на тъжна китара така,

сякаш няма ни минало, ни бъдеще, а само сега -

преплели двама съдби, души и две тленни тела.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com