Устните

Стреляш в сърцето ми със тях

и бавно умирам, луда - полудявам...

Хората говорят - било смъртен грях,

но да спреш не си пожелавам.

Питаш ме: „харесва ли ти така“,

а аз едва си поемам дъх…

Устните жадуват и горят в страстта,

търсят твоите за сетен път.

По кожата ми ги прокарваш

и тя настръхва наежена.

Да те допусна до себе си, умоляваш,

а душата ми отдавна на теб е обречена.

Забивам зъби в устните

и от тях потича червена кръв,

от страх да не кажа първа „обичам те“,

да не изглеждам слаба, чакам да ги кажеш пръв.

Но болка не изпитвам,

единствено наслада.

В любовна плетка душите преплитам

и руша между нас всяка преграда.

Не спирай с твоите да ме галиш,

не спирай да ми доказваш, че съм обичана, желана.

С целувки в сърцето ми пожари да палиш

и с устни същността ми нежно да любиш –

за мен това не е грях, това е награда.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com