У дома

В очите с тези сълзи

и в сърцето на кълбо свита тъгата,

продължавам напред, дори да боли,

продължавам да се боря за едната заплата.

Тръгнах си от теб, Родино,

себе си тръгнах да търся по чужда земя.

А душата остана при родното мило

и нейде в сърцето запали се огнена буря.

По чуждите улици вървя сега,

с чужди лица се разминавам.

И всичко имам, за което мечтала бих могла,

но пръстта родна под краката нямам.

Планини, реки и дори цветя,

всичко някак размито е тук.

Красиво, подредено, но без душа,

сякаш за решението прави ми напук.

Хора като хора живеят навсякъде,

всички човеци са на тази планета.

Но на моя език не говорят никъде,

освен в земята ми родната клета.

Лека-полека мечтата промени се,

да се върна вкъщи плаче сърцето.

Но човек единствено в мъката учи се,

кое за него е най-важно под небето.

И няма пари, няма злато на този свят,

ни къщи, ни нещо подобно на това,

което да те накара да се чувстваш така богат,

както душата да се прибере у дома.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: Личен архив