Тишина насред хаоса

Около мен вият, крещят, молят се,

срещу Вселената и невидимото борят се.

Но слепецът е слепец дори и с две очи

и не вижда под носа си скрити истини.

Оглеждам се, а сред мен - страх и поквара.

Свещени писания четат, а душата - без вяра.

Прегръщат и кланят се на всеки, що ги излъже,

всичко знаят, а на врата – доброволно опънато въже.

Поглеждам в очите празни и чета:

„Искам да живея, не искам да умра!“

Не разбират - страхът живота не предпазва,

той само хората да го живеят отказва.

Седя притихнала в тишина и обезглавени ми говорят:

„Вие сте заплаха!“ и дори продължават да спорят:

„Слушайте и изпълнявайте заповедите и вие!

Отделите ли се от догмата, стадото ще ви бие!“

В главите им хаос и проглушителни крясъци.

Ценностите им - затънали във плаващи пясъци.

А те продължават да защитават чужда заблуда

и слепецът оглушен пак ме мисли за луда…

Не ще познае истината този, който от страх се води.

Историята не помни такива изгубени, заличени народи.

Народ се продължава със силен корен и здрави жили

и то от безумни, които през лъжата виждат. Те да са живи!

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com