Стихоприказка за четиримата дяволи

Имало във време сегашно една разум-тъмница,

в която се борели четирима демони за златна паница.

Крещели и виели един през друг безумните дяволи,

всеки искал другите в своята мъгла гъста да загроби.

Първият, потънало в забрава дете, стенещо от болка -

блъскало стени, трошало врати, а на врата провесило бесилка.

Връзвало, стягало, дърпало,

от миналото свое да избяга се опитвало.

Но изходът бил само един -

със страхове и рани залостен, почти незрим.

Ако искало цялата тази лудост да престане,

трябвало примката да махне и пред страховете си да застане.

Вторият, борбен юноша с кипяща кръв,

все прав да бил и все винаги пръв.

Търсил и следвал новите тенденции,

чувствал чрез нагони и не вярвал в сентенции.

За него животът бил низ от предизвикателства,

създавал и рушал с лекота връзки и приятелства.

Третият, възрастен, от политика се вълнувал.

Изгубил себе си, че нямал слабости се преструвал.

Кариера, апартамент, пари, пътешествия -

щастието бил свел до материални благоденствия.

Вътре да погледне смисъл не откривал,

всичко, що искал, единствено с очи търсил и намирал.

Четвъртият, трикрак, изгубил вяра, продължавал

да крета, да диша и само на смъртта се надявал,

че тя ще го избави от мъките и болежките на човек,

който душа си удушил, за да удължи живота си на предмет.

Той от всичките бил най-сърдит,

за него светът бил безсмислен, а във него - Бог отдавна убит.

И така тримата големи викали и се надвиквали,

победители да бъдат в поредната свада се опитвали.

Никой останалите да чуе не желаел.

Егоист бил всеки, за другите нехаел.

Важно било кой ще надделее и че за другите ще е падение,

а цената и последиците нямали никакво значение.

Изведнъж тримата се стреснали, един глас липсвал -

първият, детето спряло с тях да се надвиква.

Изпаднали в ужас възрастните зверове,

тях нямало да ги има, ако не бил гневът на малкото дете.

Но късно било вече, всичко било приключило.

Малкото дете се обесило, а другите - сякаш никога не ги имало.

Така и не разбрали дяволите проклети,

че животът не бил създаден за властелини, а за поети.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com