Самодива

С дух свободолюбив и нрав на лъвица

бродеше тя измежду угаснали души като огнена искрица.

Палеше онез, които все още мечтаеха живота

и бе невидима за други - разменили себе си за златна квота.

Присъствието й тук не бе никак случайно,

тя бе дошла да пробужда, а не да приспива омайно.

Обичаше и се прекланяше на всичко живо -

цвете със сърце нежно, но и твърдо, непоколебимо.

Туптеше то в синхрона на Майката Земя

и жадуваше да остави своя собствена следа в света.

Отгледана от самовили, наследница на богове,

момиче с мисия, което нищо не можеше да го спре.

Бягаше с вълчици и се оглеждаше в дълбоката вода,

неща, които й помогнаха да се превърне в истинска жена.

Дълъг и тежък път имаше да върви на тази планета.

Много бе минала и дваж толкова щеше йощ да крета.

Но не се плашеше тя от препятствия и трудности,

защото бе разбрала, че само така човек се учи на мъдрости.

Тя знаеше дълбоко в своята сърцевина,

че този живот й бе даден, за да преобразува болката

в мир, любов и светлина.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com