Родих се жена

Родих се жена,

но ми липсва да бъда такава.

В свят изпълнен с празнота

трябва като мъж пред трудности да се изправя.

Очаква се от мен да съм борбена и героична,

върхове да покорявам, съперници да газя.

Пък съветват ме „не бъди твърдоглава, себична!“,

а как тогава крехката си сърцевина да предпазя?

Родих се жена

и ми се плаче неудържимо.

В свят изпълнен със самота

жадувам до себе си рамо неустрашимо.

Да се облегна на стоманените му гърди,

от оковите на стигмата да се освободя,

сърцето ми в дълбините си да го приюти

и своята ранимост безстрашно да проявя.

Родих се жена

и в мен се отвори рана.

В свят на мъжки момичета

не желая повече да съм „мъжкарана“.

Нека за мъжете останат мощ и съревнование,

нека те да проявяват юначество и закрила.

Аз искам, ах, как искам свят, където на почитание

да е жената, даваща воля на своята женска сила.

Родих се жена,

но ми липсва, ужасно ми липсва да съм такава.

В свят имащ амнезия за що е доброта

се страхувам чувствеността си да не забравя.

Мечтая войните с мир и разбирателство да заменя,

да посея милост и човечност по нашата земя

и на сиромасите майчина любов и прегръдка да даря…

Искам, ах, как искам, в свят на мъже да съм жена.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com