Разговор с Любовта

Любовта: Здравей, от много време не съм те виждала!

Как си? Какво става с теб? Изглеждаш ми замислена... -

попита ме Любовта, усмихната до уши.

Аз: Здравей, добре съм. Карам я някак си...

Л: Как "някак си"? Защо? Така не бива!

А: Ами така... Виж накъде светът голям отива...

Л: Остави го ти света! Той твоя работа не е.

Гледай себе си и твоят свят да е добре.

А: Но как? Не е ли това много егоистично?

Л: Е, но не приемай чуждите грешки толкова лично.

Твоя си живот първо оправи,

мислите и мечтите си прилежно подреди.

Успокой във себе си водата,

за да можеш да прозреш в тебе същината.

И гледай после как светът около тебе се променя...

А: Добре, но какво да направя? Откъде да подема?

Л: Кажи ми за какво мечтаеш?

Кое е нещото, което тъй силно ти желаеш?

А: Вътрешен мир, спокойствие, топлота...

И един човек, с когото всичко това да споделя.

Л: Човекът ще те намери, няма нужда от притеснение!

Но първо своя дом разчисти и направи място за смирение.

Потърси начин от емоциите на спомените да се отърсиш.

Тогава ще намериш мира и спокойствието, които тъй усърдно търсиш.

Остави човека, него ти не го мисли -

той ще дойде, щом място за него в теб направиш ти.

А: Но как ще го позная? Откъде да съм сигурна, че той ще е това?

А не поредната надежда, завършила с болезнена лъжа...

Л: Докато океан в дълбините ти бушува,

ще имаш страхове и буря в тебе ще върлува.

Когато спокойно стане в теб сърцето,

в отражението на водата ще му видиш ти лицето.

Няма смисъл от нищо в света да се страхуваш.

Довери се на Вселената и ще започнеш истински ти да добруваш...

Ще потеглям, но знай, че не си тръгвам от тебе аз сега,

ще ме намираш винаги при детето в твоята душа.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com