Пълнолуние

Пълнолуние. Духовно пълнолудие.

Време, в което страховете излизат на показ.

Време, в което умът се терзае от демоничен образ.

Като върколак осиротял вие душата -

ближе раните си и надбягва се със съдбата.

Кой ще спечели надпреварата със смъртта?

Само глупакът вярва, че може да надвие лудостта.

Нимфи, хали, мори и самодиви,

всички бродят ни мъртви, ни живи.

Търсят да обладаят жертвата нова,

в ума на която да впръскат отрова.

Никой никому не се доверява,

гледа, дебне и в себе си вяра няма.

Само един да съществува бе избран –

човекът, дарен с Божествения план.

И на него дадена му бе една сила,

с Бога напред да върви, а не със вила.

В гърдите си да държи вяра

и любов да дарява, а не поквара.

Но смути се той, разтури се.

Сред нощта и сенките изгуби се.

Тръгна той след онзи - носещия рога,

забравил, че в гърдите си носи любовта.

Но нощта ще се скрие. Ще си отиде Луната

и нов шанс на бродника ще даде Зората.

Нали утрото било по-мъдро от вечерта,

затова всеки ангел от демон се преражда на сутринта.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com