Понякога

Понякога в живота се чувстваш така

сякаш си се изправил сам срещу планина.

Сам боец, сам войник, сам войвода…

застанал единствен срещу масата от народа.

За едни - идиот, за други – глупаво храбър,

в очите на малко обаче си истински мъдър.

Не са много тези, които ще разберат,

защо си се изправил сам да си правиш път…

Защо на сляпо да следваш стадото отказваш

и защо в чужди думи и убеждения вече не вярваш.

Мнозинството все чака наготово да вземе,

някой друг да нареди и отговорност да поеме…

Боецът не чака, напротив – той знае,

че единствено интуицията му истината вае…

И понякога… Вселената решава да те тества -

ще удържиш ли на наплива на луди същества…

Ще останеш ли верен на своите принципи,

ще продължиш ли да следваш откритите истини,

ще запазиш ли разсъдък и вяра в ценностите си…

или и ти ще се изплашиш и ще изневериш на себе си.

Ще тръгнеш ли и ти с мнозинството на заколение,

ще избереш ли и ти страха пред своето убеждение,

ще склониш ли и ти глава пред очевидните заблуди

само за да има временен мир, а не разчистващи бури…

Трудно се оцелява във война между сърце и ум

особено когато всичко край теб е в дълбок делириум.

Колкото и да търсиш, истината не ще намериш отвън,

а само вътре - когато осъзнаеш, че всичко отвън е сън.

Понякога в живота се чувствам така

сякаш съм се изправила сама срещу планина…

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com