Полет

Душата ти предпочете полет в небеса -

там, в невидимото, отвъд простора.

А моята разединената земя избра -

напуканата, къде’ на почит е раздора.

Словото ти да разгадаеш не можа –

послания, запазени във вековете.

Затова луташе се в илюзорната гора

измръзнала, с рани по сърцето и нозете.

Да се бориш ти нямаше сила,

а аз да се предам не исках, не можах.

И така любовта ни някак се размина,

остави ме един самотен, клет монах.

Сега рей се из небосклона, звездице моя!

Разпери криле, далеч от мен отлети.

От този свят отиваш си на оня,

за да се завърнеш някога отново ти.

И там свободата ти ще търсиш,

и там пак ще дириш ти покой.

Но в истината щом веднъж надзърнеш,

ще осъзнаеш, че живяла си в застой.

Когато слезеш ти тук отново,

мен може да ме няма вече.

Ще започнеш ти уроците наново,

а душата моя ще те обича отдалече.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer © Всички права запазени. Снимка: unsplash.com