Неписано

Не ти искам сърцето вече,

връщам ти го безвъзвратно.

Ако то изобщо било е мое,

вземи си го обратно.

Душата ти не искам, не ми трябва умряла,

и нея прибери си.

Ако изобщо си имал някога такава,

парчетата й всичките събери си.

С мъртъвци не мога да живея,

не искам от празни очи поглед да отвръщам.

На сляпа да се правя не желая да умея,

нито вечер в самотно легло възглавница да прегръщам.

Кухи са твоите гърди,

не знаят какво е пълнота.

Нямам общо с увехнали мечти.

Ти подари ми само самота една.

Не те виня, не се чувствай разгромен,

не търся възмездие.

Животът ми на трудни уроци като теб е посветен,

отпращам те със вътрешно смирение.

Няма смисъл повече да се измъчваме,

няма смисъл да си губим времето взаимно.

Ти и аз различна светлина излъчваме,

„ти и аз“ от самото начало изглеждаше наивно.

Оплетоха се нашите пътеки,

но да се бяха разминали щеше да е по-добре.

Желая ти занапред единствено успехи.

Да сме един за друг писано не е.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com