Необуздана

Ела, дай ми от своята любов. Със страст ме изпълни,

а след това отпий от мен, пий от устните ми. До дъно.

Накарай сърцето ми диво да препуска, лудо да тупти,

замаяна от ласките, омаяна от горещо, любовно вино.

Докосвай душата ми нежно - тя е малко, невинно дете…

Докосвай я бавно с искрени и чисти длани,

ала внимавай, че и тя като порцелан - лесно чупи се на две,

когато насреща си има демони, от лъжи обладани.

Разпилей косите ми, прокарай пръстите си през тях.

Вгледай се и прочети написаното в очите ми опиянени -

това, що създадено е в любов, не може да бъде грях,

а само потвърждение от Вселената за скрити, космични тайни.

Не се опитвай да ме опитомиш и да ме държиш във плен,

остави ме да се надбягвам със вятъра като кобила необуздана.

А аз ще се връщам при теб винаги когато жаден си ти за мен

и от амброзия ще ти дам да отпиеш, от любовта само за двама.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: pexels.com