Не вярваш в чудеса?

Не вярваш в чудеса,

твърдо заявяваш ти.

А кажи, как се случи тогава това,

че срещнаха се нашите две души?

Нима не е чудо да се будиш всеки ден?

Нима не е чудо на красивите цветя аромата?

Не е ли чудо, че направена съм аз за теб и ти за мен,

както единствена за Слънцето е само Луната?

Не вярваш в чудеса,

несигурен казваш ти.

Добре, престорено ще се съглася

и все пак настоявам - помисли…

Нима не е чудо на птицата приказния глас?

Нима вълните на морето не са изваяна магия?

Нима не е чудо как планината бди над нас,

сякаш моли небето да ни даде своята благословия.

Не вярваш в чудеса,

колебаейки се добавяш „може би“.

А аз продължавам да твърдя както досега,

че природата от векове са̀мо чудеса твори.

Нима любовта не е истинско знамение,

което превръща ни във възвишени светила?

Нима не е тя за сърцето чудното спасение,

което бляновете ни закичва с ангелски крила?

Все още ли не вярваш в чудеса?

Очите ти сега говорят друго, кажи!

Вярваш ли ми веч на думите и на това,

че същинско чудо е съществуването ни дори…

Чудо е чувството, щом докоснеш ме със устни.

Чудо е, че усещам те даже когато ти до мен не си.

Чудо е, че погледът ти рай вълшебен в мене буди.

Чудо е, че Вселената огромна двама ни да събере реши.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com