На разсъмване

На разсъмване отварям очи със страх

да проверя до мен ли си, там ли си още.

Протягам пръсти в простора за допир плах,

нежно погалвам страната ти в белите нощи.

Истински ли си, достоверен,

наистина ли ми се случваш?

Без теб животът ми бе празен, черен,

а откакто дойде – цветен, вълнуващ.

Да те споделя с другите не смея,

да им кажа за теб не бих и могла.

Не защото не зная как или не умея,

а защото мой да си искам - моята тайна една.

Далеч от крадливи, завистливи погледи,

далеч от чуждото мнение и интереси –

човек само тогава достига истински победи,

когато запази щастието интимно, за себе си.

На разсъмване ми е любимо да те съзерцавам,

искам да се будя единствено до теб.

В твоите ръце моето сърце едничко аз оставям,

залепеното, което ти разтопи от лед.

Докато света спи, в тишината да те слушам,

как дишаш, как насън се смееш като дете -

няма друго, което аз да мога да изпитам

и да ми носи такова сладко удовлетворение.

Знам, няма да е все така идеално,

ще има моменти и на трудности, некрасиви.

Но кой би повярвал в нещо толкова банално

като по филмите „...и заживели щастливи“.

Благодаря ти, че те има,

благодаря ти, че днес ти мен избра.

А какво ще се случи утре или догодина? -

Предпочитам да мисля единствено за теб сега.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com