На бара

Влизам вътре, сядам на бара.

Барманът ме поглежда с усмивка.

Барманът: Добър вечер! Какво да бъде за хубавата дама?

Аз: Добра. Не знам… нещо силно, ако може бутилка.

Б: Разбира се! Да не гоним досада? –

подхваща разговор той ентусиазирано.

А: Не. Има неща, които искам да забравя. –

отговарям му студено и малко резервирано.

Б: Добре. Да предложа вино червено с аромат на арония? –

продължава той сякаш всичко е наред и поднася ми шишето.

А: Хм… Да видим. Ще помогне ли то срещу хронична агония?

Б: Хах, ами виното помага срещу всичко общо взето.

Усмивката не слиза от лицето му младо:

Б: Да наливам? Може би малко, първо само за дегустация?

А: Малко? А само малко да се обича би ли могло?

Б: Извинете, не разбрах тази асоциация…

А: Нищо… Дайте ми нещо по-силно от това. –

посочвам рафта, отрупан с множество бутилки.

Б: Добре. Да предложа тогава италианска грапа?

А: Не. Да гори ми трябва, за вътрешни промивки…

Да изгори цялата мръсотия

и товара, който ми остана.

Да промие и да оздрави

всяка моя душевна рана.

Да изтрие от паметта ми спомени

и да прогони чувства от тялото ми.

Да изпепели обещания неизпълнени

и да заличи белези по кожата останали…

Б: Боже… това и ракията не може да го направи… -

казва барманът втрещен и изважда за себе си чаша.

А: Не може. Пробвах. Карах всякак мозъка да забрави.

Всичко обаче връща се сутрин и в главата – каша.

Б: Но как? Не може да няма някакъв лек!

Светът е тъй напреднал, лекува се всяка горчилка…

А: Светът - напреднал? Може. Но назад върви днешният човек.

А може би имате любов в бутилка?

Б: Любов в бутилка? Не. За първи път чувам! –

отвръща барманът озадачено и поглежда богатата си колекция.

А: Така си и мислех. А аз само за нея жадувам…

Тогава ще се върна, когато имате лек за душевна депресия.

Ставам и се отправям към изхода.

Обръщам се и виждам младото момче -

търси и той из рафтовете някаква истина,

но намира само пълни бутилки и празно сърце.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com