Люлката на живота

Идваме тук надарени с мъдростта на опитността,

изпълнени с любовта и благословията на Космоса.

Появяваме се в свят пълен с многобройни разделения,

за да се развием отвъд собствените си ограничения -

да добием нови знания и да се слеем с единността,

да се доближим до същността на Разума там - във вечността…

Но родим ли се на тази планета, изтъкана от сласт и копнежи,

на мига затъваме в общността – в изплетени от лъжи мрежи.

Не са много изключенията от общото вселенско правило –

съществото да забрави откъде тръгва и накъде се е запътило.

Човекът търси своята истина и в живота правилния път,

много губят се и вярват, че всичко е единствено и само плът.

Астрали, сили, духове, енергия – всичко е един мит, нали,

за онези, избрали да виждат само през човешките си две очи.

Не ще прогледнат те, доде страх имат и материалното възхваляват,

и не ще познаят силата си, доде на човешки идоли гордо се кланят.

Душата продължава на този свят безспирно да се преражда,

докато човекът не се извиси над своите слабости

и не спре на егото да угажда…

И малко, ах, колко малко са онези души в човешки тела,

които разобличават илюзията и се връщат в себе си, в мъдростта.

Онези, разкрили, че всичко живо, от Майката създадено,

е едно цяло и от Вселената тук, на Земята, пратено -

да се развива заедно и да цъфти в изобилие и любов,

за да се извиси душата и да се слее ведно със своя Бог.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: pexels.com

П.П. Идат времена на разтрогване и разчистване на съдби –

който думите проумее, той душата си ще спаси,

слепият обаче, той отвъд ще върви - там да се смири…

Събуди се! Докато е време, истината познай, човече,

огледай се сега и старото изпрати в миналото си далече,

защото инак за промяната утрото ще бъде твърде късно вече.