Любов без огън

Любов без огън е като камина без пламък -

покрита единствено от прах и угарки.

Любов без огън е като в пустинята камък,

в пясък потънал и в нощите кратки.

Любов без огън е като комин без пушек –

има го, но става някак ненужен.

Любов без огън е като полет с фатален завършек –

пътникът остава дух блуждаещ - изгубен.

Любов без огън е като изоставено сираче –

няма си ни баща, ни майка, ни къща.

Любов без огън е като мъртвец, който плаче –

останал сам, без път назад да се връща.

А любов ли е това усещане тогава,

да казваш, че обичаш, но отвътре огън да не гори?

Или някакво чувство на самозабрава,

което дори не тлее, но душата бавно и неусетно морѝ?

Да говориш, гледайки другия в очите,

как искаш го, как с него се чувстваш добре.

А в същото време в сърцето буря да вилнее,

че престъпил си законите на космичното небе.

Не, това не е и да бъде не би могло,

любовта на влюбения животеца не изпива.

Любовта с огъня винаги вървят ведно

и в душата на всеки на место пустош оазис издигат.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com