Лична прошка

Дълго отнема ни на прошка да се научим,

през много болки прекарва ни живота.

Падаме, ставаме и сълзи проливаме, докато се поучим,

всеки преминава през своята лична Голгота.

Трудно ни е да простим на роднини,

на приятели,

на предатели

и на любими.

Но ни се струва най-невъзможно и непосилно

да простим на себе си за разочарованията допуснати,

за гордостта, която егото брани тъй силно,

и за копнежите и мечтите, несбъднати и пропуснати…

Да простим на себе си, че сме повярвали на нечии лъжи,

че сме се увлекли по идоли с грешни намерения,

че не чуваме душата, която не спира да крещи

и се опитва да ни покаже неслучайни съвпадения…

Душата, която се опитва да ни отвори очите

за смисъла на собственото ни съществуване,

за това, че е по-важно какво имаме в гърдите,

отколкото всеобщото вярване за материално добруване…

Трудно е да простим на себе си за заблудите,

за измамите,

за драмите

и за ударите.

Но съумеем ли да видим знаците на съдбата,

да осъзнаем, че нищо случайно не е,

запълним ли с обич празнината в сърцата,

спомним ли си, че висши същества ние сме…

Веднъж стигнем ли до тази правда дълбока

за смисъла на живота и любовта,

няма нищо по-прекрасно от личната прошка,

която единствена дарява ни истинска свобода.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com