Когато звездите падат

Чудя се, когато звездите падат,

дали ги боли…

Така, както хората по изгубеното страдат,

дали и на тях им горчи…

Че губят космоса под своите крака,

че никога нищо няма да е същото,

че, когато всичко свърши, се затваря една врата,

че бъдещето е там, някъде в тъмното.

Чудя се, когато звездите падат,

дали се учат от своите грешки…

Така, както хората от миналото бягат,

дали мислят и те за болки предишни…

Как да поправят стореното от тях,

как да погледнат в очите отсрещния,

как прошка да поискат за своя грях,

как и те да простят на грешния.

Чудя се, когато звездите падат,

дали ги е страх…

Така, както хората старото да пуснат отказват,

дали и те преживяват крах…

От това, което не могат да променят,

от новото, което чука на вратата,

от лъжите, които не искат с истината да заменят,

от приближаването на смъртта самата.

Чудя се, когато звездите падат,

дали продължават да се доверяват на страстта…

Така, както хората в илюзията вярват,

дали прегръщат и те идеята за една душа…

На чувството, което кара сърцето да тупти,

на чувството, което нов живот дарява,

на чувството, в което вярвахме някога аз и ти,

на чувството, от което аз да се откажа няма.

Чудя се, когато звездите падат, дали се изправят за опит нов… Така, както хората на своите пороци верни остават, дали и те остават верни на своята любов…

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com