Когато всичко загубено изглежда

Когато светът около теб започне да се разпада

и сякаш всички и всичко срещу теб застава...

Когато реалността в огледало чупливо се превърне

и парченцата в цялото никой не може да върне...

Когато животът ти невъзможно труден изглежда

и за ближния невидим си, и той през теб поглежда...

Когато всичко сякаш загубено е безвъзвратно

и мира́ в себе си не можеш да върнеш обратно…

Когато се чувстваш сам и самотен до забрава

и никой на теб ръка в беда не ти подава...

Тогава вдигни глава и към небето погледни,

(ако трябва) дай на дъжда от очите да завали.

Позволи на вятъра косите ти свободно да развее

и тежестта от сърцето ти далеч, в небитието да отвее.

Прегърни себе си и кажи си: "Себе си имам. Силен съм и мога.

И с това ще се справя. На мен пътя ми и е от Бога."

Помни, че на всеки се дава, колкото може да поеме -

никому повече и никому по-малко от даденото бреме.

Всяко препятствие урок безценен ни дава

и най-важният - че всичко на света любов заслужава.

Разковничето е там, че животът е една игра,

през която най-леко преминават съхранените деца.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com