"Истината днес"

Влизам вътре. Сядам пред кабинета.

Оглеждам се – празен е коридора.

На вратата бележка: „Тишина пазете!“

Мълча си. Коя съм, че с автора да споря.

Отваря се вратата. Изнизва се сянка гъста.

От любопитство ставам да надзърна.

Отвътре с усмивка ме посреща Съвестта:

„Заповядайте, влезте. Няма да Ви върна.“

Аз: Здравейте! От вестник „Истината днес“ съм аз.

Чухме се по телефона преди няколко дни.

Съвестта: А, вие ли сте? Спомням си за Вас.

Как мога да Ви помогна, споделете ми.

А: Първо да попитам нещо, което ме озадачи…

Недоумявам. Защо тук е толкова безлюдно?

С: Да, ами така е при мен - работя със слепци.

Отбягват ме и в живота всичко осъзнават трудно.

А: Все още не разбирам… но проблем няма.

Дошла съм тук няколко въпроса да Ви задам.

С: Разбира се, кажете. Аз съм винаги пряма.

Нищо не крия и от своята мъдрост ще Ви дам.

А: Време разделно е. Наблюдава се разцепление.

Как мислите - защо така се случи?

С: Човеците забравиха що е дух, любов и единение.

Но всеки каквото е заслужил, това и ще получи.

А: Страшни думи, звучат като лошо предсказание. –

поглеждам я аз в очакване на нейната реакция.

С: Лошо предсказание? Не. Само предупреждение.

Не ме разбирайте грешно. Не търся сензация.

Помнете, че има едно вселенско предписание –

човек ще пожъне това, което си посее

и урокът му ще се повтаря като назидание,

докато той накрай сам истината проумее.

А: Права сте. Работата Ви заслужава поклон!

А ще отправите ли послание към нашия читател?

С: Разбира се! Да помни, че в света няма по-висш закон

от този на Космичния разум – нашият създател:

„Болка и страдание с отмъщение не се лекуват,

със завист и презрение човеците не ще добруват.

Единствено любовта може човека да дари с опрощение,

затова обаче той трябва първо да се научи на смирение.“

Ставам и подавам трепереща ръка на Съвестта

в знак на благодарност за отделеното време.

Излизам в коридора, обгърната от тишина,

потънала в размисли над думите й и собственото си бреме.

Оглеждам се - отново никой в чакалнята.

Докосвам с пръсти бягащите сълзи по лицето си,

поглеждам ръцете… и аз като сянката,

изгубила плътност, тръгвам да търся себе си.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com