Идилия

Аз, ти, къща... Вечер в планината...

Свещ догаря бавно в тъмнината.

Интимно хапя кожата ти по врата,

докосвам с върха на пръстите ухото ти по ръба.

Навън - дъжд, светкавици, гърмеж...

А вътре - нежност, доверие и копнеж.

Тишина, уют и плитко, любовно дихание...

Настанили се между нас очакване и върхушка от желание.

Ти лежиш по гръб на мекото легло,

забравил всичко, което някога преди мен е било.

Аз, облегнала моите на твоите гърди,

вдишвам аромата твой и издишвам за двама ни мечти.

Плувам из дълбините на жадните ти очи,

докато ти рисуваш обещания по устните ми.

Оставям следи от нокти по раменете ти така,

като заклинание съдбите ни да се преплетат завинаги в една.

И само гръмотевиците напомнят ни за света отвън.

Загубили представа за реалността и отдали се на сън,

в който сме само двама в планината - аз и ти,

в къща с догаряща свещ и с две пламтящи души.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com