Жертвоприношение

Какво те гложди, бе жена?

Твоята душа ми изглежда измъчена.

Прегърбена вървиш напред

и не виждаш, че след теб върви дете -

от детството твоето малко Аз,

забулено някъде там във мраз.

На каишка те преследва даже

и се опитва да те спре и да ти каже:

„Спри се, жено, и ме погледни!

Спомни си ме и ме прегърни!

Когато бе мен преди години -

мъничко момиче преди много зими,

раниха те и те отхвърлиха,

да се мразиш те научиха.

Спри се, жено, спри!

Коя си ти, си спомни!

Не си просто тяло за потребление,

в теб има много повече за възхищение!

Спомни си ме, жено, спомни!

И от оковите на миналото се освободи!

Пусни я тая жлъч проклета да си ходи!

Животът не е само болки и несгоди.

Но за да му откриеш същината,

трябва да се освободиш и от тъгата.

Нищо друго толкова не боли,

колкото да влачиш минали злини.

Остави го! Никой багажа ти няма да вземе,

всеки едва издържа собственото си бреме.

Пусни ме, жено, в миналото ме остави!

Нека с мен и самотата си върви…

Спомените, нека те са твои уроци -

помни ги, но не ги превръщай във пороци.

Хаоса отвън никога не ще подредиш,

но пък дяволите в тебе можеш да помириш.

Извърши, жено, жертвоприношение! -

Дай си демоните, за да получиш утешение…

Как да го направиш, не знаеш? -

Обичай ме, жено, както ти мечтаеш.

Аз имам нужда само от любов,

за да започнеш ти на чисто нов живот.“

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com