Диагноза

Влизам в клиниката и сядам на дивана.

Чакам своя ред.

Минават покрай мен по един и по двама

и на тях нещо не им е наред.

Лекарката се показва на вратата

и ме поглежда.

Дава ми знак за влизане с ръката -

моят ред да ме преглежда.

Лекарката: Здравей, мила, с теб какво се случва?

Какво те води днес при мен?

Поглеждам в очите й и главата ми изключва:

Аз: Здравей! Мисля, че умирам за пореден ден...

Л: Чакай! Невъзможно! Как ще умираш?

Кое те кара да мислиш така?

А: Знам, че може би ти не разбираш,

но вече две седмици не ям и не мога да спя.

Л: Добре. Какво ти има, разкажи ми.

Какви симптоми те измъчват?

А: Ох... в главата ми се борят рими,

а сърцето - болки го разкъсват...

Пулсът се ускорява,

дланите се потят.

Разумът се замъглява,

краката и те не държат.

Очите - все навлажнени,

стомахът се свива...

Аз... не зная какво ми е на мене

и мисля, че просто умирам.

Л: Дам, ясно... разбирам.

Но няма страшно, не е това.

Ще живееш, гарантирам.

Боледува само твоята душа.

А: Моля? Душата? Не разбирам?

Л: Виж, има за теб диагноза,

но как да перифразирам...

Ами... не умираш, имаш любовна невроза.

А: Любовна невроза!? Как да я изцеля?

Л: За това в медицината няма лечение.

Мога единствено с теб да споделя,

че няма място за никакво притеснение.

А: Как да няма? Та аз съм погубена

без съществуването на никакъв лек...

Л: Не си погубена, единствено - влюбена

и лекът е в болестта - само един човек.

Ставам и излизам от кабинета.

Тялото - напрегнато, мислите - объркващи.

В съзнанието ми изниква ликът на човека

и отново умирам от симптоми побъркващи.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com