Миг

И този миг е вече спомен,

от бъдещето в миналото отлетял...

Като прашинка реещ се в света огромен,

може би забравен, но никога умрял.

Летят един връз друг спомени

и преплитат се в съдби човешки.

В умовете им пускат свои корени,

за да се учат хората от своите грешки.

И малкото дете е вече старец.

За истина дошъл, но какво ли проумял?

Във Вселената поредният самотен самец,

живот за да живее, спомени крадял.

На глава с венец от неволи и мъки,

а в задния си джоб гордостта държал.

Вкопчен старецът в своите несполуки,

забравил, че животът миг е, който веч е отлетял.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com