Тя

Бавно и неусетно влиза Тя,

оставя навсякъде отворено.

Не си прави труда да затвори дори входната врата,

нека всичко бъде оголено…

Сякаш да ти напомни, че друг да влезе няма кой,

че останал си сам без другари.

Влиза във всеки един твой покой,

проправя си път през вещите ненужни и стари.

Сяда срещу теб на стола

и се взира в празните ти очи.

Вижда през душата ти уморена и гола,

единствена останала над теб да бди…

Полазва като змия по твоя гръбнак,

усещаш погледа й как във теб прониква.

И друго да сториш ти няма как,

освен да й отдадеш онова, което Тя иска.

Стиска те за врата, без да те докосне,

задушава те, въздух не ти остава.

Иска ти се да се свърши още преди да се започне,

но съдбата като че ли друго е избрала.

Дали ти ще скочиш, или Тя ще те бутне?

Усмихва ти се ехидно и поглежда към ръба…

Никой тръгнал, от там не е могъл да се върне,

никой, отдал живота си на Нея… на Самота.

Автор: Ваня Джонева - Soul Healer

© Всички права запазени.

Снимка: unsplash.com